Незабравимите свидни неща
Оголял, обосял, с изранени, протрити нозе,
състарен, погрознял, като извор по жега изчерпан,
онзи спомен дойде, като щракване зло на резе,
и внезапно съня ми зачеркна.
Разлюляха се с него в очите ми жълти треви,
нещо в мене простена и после горчиво заплака.
Заздравелите рани отколешни разкървави
този гост, нежелан и нечакан.
Бях забравил това. Бях помислил, че вече съм друг!
Че в предишните мои следи вече никне коприва...
Ала той се яви! Онзи спомен отново е тук.
И отново с копнеж ме залива!
Колко страшно било! – да се върна след него назад...
И противно на моята воля и моята мисъл,
да изровя от живата пепел – неживия свят:
туй което съм пял и съм писал.
Туй, което докрай съм изстрадал – със плът и със кръв,
и което наричам сега – "отшумялата младост".
Онзи спомен е тук! Значи пак съм останал такъв?
Значи няма за мене пощада!
Докато все така във гърдите ми лудо сърце,
като птичка в кафез, неспокойно, задъхано пърха,
до последния миг аз ще бъда лице във лице
с онзи спомен – кама островърха!
© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Върнах се отново тук! Защото наистина заслужава! Прекрасен не натруфен език, стройна и докрай издържана с абсолютна точност стихотворна система, ценности, неподкупни от времето и все чака по човешки блестящи! Поезия!!!
-
Да се прочете! Отново!
-
Силен стих🌼🌻🌺
-
Бъди!!! Силна поезия и впечатляваща душевност!
-
Чудно!!
-
Впечатляващо!
-
Много силна творба!
-
Под "стара" зависи кой какво разбира, когато става дума за поезия. Често пъти публикуваните стихове преди 2 години (те може да са писани и преди 20 г., примерно) се подминават, не се коментират вече, защото е минало повече от един ден от публикацията им, сякаш вече са демоде, не звучат актуално, не са вече толкова стойностни. И с тази публикация е така. Минала е през потока с два коментара.
Та исках да кажа, има неостаряваща поезия. Която с времето не губи стойността си.
Всеки от нас има незабравими свидни неща, които са живи в пепелта на неживия свят.
Добре го е казал авторът в тази антитеза.
С по-кратките последни редове се придава ударност на строфите. Фòрмата и изразните средства имат значение за цялостното въздействие на творбата.
Под "мъртва" поезия трябва ли да поясня, какво към имал предвид? -
Всички много ме кефят, когато се броят сричките...
Броите ли си дните в живота? - нагоре-надолу - как са...
Но е вярно, че няма "стара" поезия; или/или - тази Е.
.................................................................................................................................. -
По-лесно оценяваме съдържанието, но невинаги се вглеждаме във формата.
В това отношение, за мен този стих е съвършен.Издържан в петостъпен анапест( със съкратени чевърти редове във всяка строфа), той звучи непринудено – като естествена реч. При римите няма насилена дума. Дори тези римни двойки, които са изразени с еднакви части на речта, звучат свежо, защото са неочаквани.
И това са само някои от постиженията, за които поздравявам автора. -
Няма стара поезия. Няма мъртва поезия. /Тя е нетленна, духовна храна./ Има забравена поезия, която си струва да бъде припомнена. С удоволствие слагам тия стихове под "под прожектора" и се надявам да бъдат прочетени от повече хора. Има какво да се научи и съпреживее с тяхна помощ.
-
Много, много хубаво!...
-
Възхитих се!
-
Поезия! Образна, внушаваща, със запомнящо се усещане!
-
Нищо не можем да забравим, нали!? Няма как. Кой знае, може би е за добро...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много, много харесах!