Незабравимите свидни неща
Оголял, обосял, с изранени, протрити нозе,
състарен, погрознял, като извор по жега изчерпан,
онзи спомен дойде, като щракване зло на резе,
и внезапно съня ми зачеркна.
Разлюляха се с него в очите ми жълти треви,
нещо в мене простена и после горчиво заплака.
Заздравелите рани отколешни разкървави
този гост, нежелан и нечакан.
Бях забравил това. Бях помислил, че вече съм друг!
Че в предишните мои следи вече никне коприва...
Ала той се яви! Онзи спомен отново е тук.
И отново с копнеж ме залива!
Колко страшно било! – да се върна след него назад...
И противно на моята воля и моята мисъл,
да изровя от живата пепел – неживия свят:
туй което съм пял и съм писал.
Туй, което докрай съм изстрадал – със плът и със кръв,
и което наричам сега – "отшумялата младост".
Онзи спомен е тук! Значи пак съм останал такъв?
Значи няма за мене пощада!
Докато все така във гърдите ми лудо сърце,
като птичка в кафез, неспокойно, задъхано пърха,
до последния миг аз ще бъда лице във лице
с онзи спомен – кама островърха!
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
