29 nov 2009, 23:41  

Незабравки за зимните дни

955 0 22

 

С неоткъснати мигове вечни,

ти градината моя дарявай!

Цветовете на чувства за вярност

да засаждаш във мен не преставай!

 

Нека бъдат цветята копнежни –

те не клюмват със тежки главици,

посади ми сред тях незабравки

с аромат на любов от щастливци!

 

И не спирай да вярваш в очите ми,

даже с дъх на роса да са пълни,

знай, че могат и само с обичане

да цъфтят в зима дивите кестени.

 

Романтичка съм! Да. И безкрайно

ще ти свия венче от мечти!

В мен засаждай по малко, но трайно

незабравки за зимните дни!

 

 

10.10.2009

Jullie

 

п.п. Народните вярвания твърдят, че венче от незабравки,

         положено на главата на любимия, ще го привърже за цял живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И не спирай да гледаш в очите ми,
    даже с дъх на роса да са пълни,
    Ще засадя незабравки и ще ги раздавам само на романтично влюбените...


  • Харесва ми!
  • Незабравките се свързват с верността и скъпите спомени, привързват за цял живот. Нека синевата им не увяхва в очите ви!
  • Благодаря ви!
    Събирай, Вал!
  • Ех, че романтично и хубаво...
    Започвам да събирам незабравки!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...