29.11.2009 г., 23:41  

Незабравки за зимните дни

950 0 22

 

С неоткъснати мигове вечни,

ти градината моя дарявай!

Цветовете на чувства за вярност

да засаждаш във мен не преставай!

 

Нека бъдат цветята копнежни –

те не клюмват със тежки главици,

посади ми сред тях незабравки

с аромат на любов от щастливци!

 

И не спирай да вярваш в очите ми,

даже с дъх на роса да са пълни,

знай, че могат и само с обичане

да цъфтят в зима дивите кестени.

 

Романтичка съм! Да. И безкрайно

ще ти свия венче от мечти!

В мен засаждай по малко, но трайно

незабравки за зимните дни!

 

 

10.10.2009

Jullie

 

п.п. Народните вярвания твърдят, че венче от незабравки,

         положено на главата на любимия, ще го привърже за цял живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И не спирай да гледаш в очите ми,
    даже с дъх на роса да са пълни,
    Ще засадя незабравки и ще ги раздавам само на романтично влюбените...


  • Харесва ми!
  • Незабравките се свързват с верността и скъпите спомени, привързват за цял живот. Нека синевата им не увяхва в очите ви!
  • Благодаря ви!
    Събирай, Вал!
  • Ех, че романтично и хубаво...
    Започвам да събирам незабравки!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...