13 feb 2015, 21:31

Незаслужена орис 

  Poesía » Otra
635 0 8
Като наранена птица,
към себе си безспир летя
и търся във сърцето знака,
белязал моята съдба,
с несбъдване и самота,
за да попитам незлобливо,
защо така неприветливо,
дари очите ми добри,
със незаслужени сълзи.
Защо обрече ме на ад,
сърцето ми обсеби с хлад,
беляза изгрева със стоп, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??