13.02.2015 г., 21:31 ч.

Незаслужена орис 

  Поезия » Друга
592 0 8

Като наранена птица,

към себе си безспир летя
и търся във сърцето знака,
белязал моята съдба,
с несбъдване и самота,
за да попитам незлобливо,
защо така неприветливо,
дари очите ми добри,
със незаслужени сълзи.
Защо обрече ме на ад,
сърцето ми обсеби с хлад,
беляза изгрева със стоп,
завеща ми облаци до гроб.
Ще го попитам и това,
защо наказа моите крила,
сътворени от светлина,
да бъдат в плен на тъмнина.
Защо  дарявам доброта
и бяла обич  пее в мен,
а без радост и без полет,
в агония се гърчи моя ден.

И ако за въпросите остане ням

или пък каже, че така е писано,

оттук нататък вече аз ще знам,

няма добро ненаказано...

 

 

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, мила Васи!
    Радвам се, че прочете и коментира стиха ми!
    Пожелавам ти щастлив късмет и
    сбъднати мечти!
  • Добротата се наказва с омраза- не разбирам защо е така, искам да знам,но кой ще ми каже?хареса ми! Поздрав!
  • Благодаря, Исмаил!
    Благодаря, Росен!
    Много се радвам, че прочетохте и
    коментирахте стиха ми!
    Пожелавам ви весел празник, днес е
    денят на влюбените - Св.Валентин!
    Затова искам да поздравя вас и всички
    други автори и читатели в сайт "Откровения",
    като цитирам част от един отдавна
    публикуван тук мой стих, и да ви
    пожелая щастлив празник, красиво
    споделена любов и сбъднати мечти!


    Част от стиха "ВИНОТО НА АФРОДИТА"

    "Любовта е вино звънливо,
    понякога сладко, понякога горчиво,
    Афродита гроздето за вино избира и
    в кристални бели чаши щедро го разлива.
    Всеки има право сам да избере,
    да отпие или не. Само истински смелият
    може волно и високо да полети,
    само истински влюбеният има зрящи
    за любовта очи. Който отпие истински
    от вълшебното вино на Афродита,
    дори само веднъж, в плен е на омагьосващ
    дъжд и спасение няма. Покорно коленичи,
    пред олтара на храма, превръща се в роб
    и остава верен на красивата бяла магия
    завинаги, до гроб. Истински ли си, любими,
    пил ли си от виното на Афродита, кажи?
    Ако не си, отмини, не искам да живея в лъжи."
  • Да,Кръстина...няма ненаказано добро!Желая душата ти да бъде вечно бяла!
    С уважение и честит празник!
  • Със Стойна!
  • Благодаря, Мисана!
    Благодаря, Стойна!
    Пожелавам ви щастливият късмет
    да бъде винаги с вас и само сбъднати
    мечти съдбата щедро да ви дари!
  • "Защо дарявам доброта
    и бяла обич пее в мен,
    а без радост и без полет
    в агония се гърчи моя ден.
    И ако за въпросите остана ням
    или пък каже, че така е писано,
    оттук нататък вече аз ще знам,
    няма добро ненаказано."
    Съгласна съм с тебе, Кръстина и много пъти съм си задавала същия въпрос, без да мога да си отговоря.Съжалявам!
    Творбата ти е много хубава и силно докосваща!Поздрав за нея!
    Поздравявам и авторката и от цялото си сърце и пожелавам лека нощ!
  • Темата за доброто, което винаги бива наказано.Тема от най-древните книги, тук дискутирана в поетична форма. Виси въпросът:

    "Защо дарявам доброта
    и бяла обич пее в мен..." (?)

    и като следствие на невъзможността за пълноценен отговор, са и много силните начални редове на стихотворението:

    "Като наранена птица,
    към себе си безспир летя
    и търся във сърцето знака,
    белязал моята съдба"

    Поздравление, Кръстина за тези интересни разсъждения, облечени в поетични дрехи!
Предложения
: ??:??