Незаслужена орис
Като наранена птица,
към себе си безспир летя
и търся във сърцето знака,
белязал моята съдба,
с несбъдване и самота,
за да попитам незлобливо,
защо така неприветливо,
дари очите ми добри,
със незаслужени сълзи.
Защо обрече ме на ад,
сърцето ми обсеби с хлад,
беляза изгрева със стоп,
завеща ми облаци до гроб.
Ще го попитам и това,
защо наказа моите крила,
сътворени от светлина,
да бъдат в плен на тъмнина.
Защо дарявам доброта
и бяла обич пее в мен,
а без радост и без полет,
в агония се гърчи моя ден.
И ако за въпросите остане ням
или пък каже, че така е писано,
оттук нататък вече аз ще знам,
няма добро ненаказано...
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добротата се наказва с омраза- не разбирам защо е така, искам да знам,но кой ще ми каже?хареса ми! Поздрав!
-
Благодаря, Исмаил!
Благодаря, Росен!
Много се радвам, че прочетохте и
коментирахте стиха ми!
Пожелавам ви весел празник, днес е
денят на влюбените - Св.Валентин!
Затова искам да поздравя вас и всички
други автори и читатели в сайт "Откровения",
като цитирам част от един отдавна
публикуван тук мой стих, и да ви
пожелая щастлив празник, красиво
споделена любов и сбъднати мечти!
Част от стиха "ВИНОТО НА АФРОДИТА"
"Любовта е вино звънливо,
понякога сладко, понякога горчиво,
Афродита гроздето за вино избира и
в кристални бели чаши щедро го разлива.
Всеки има право сам да избере,
да отпие или не. Само истински смелият
може волно и високо да полети,
само истински влюбеният има зрящи
за любовта очи. Който отпие истински
от вълшебното вино на Афродита,
дори само веднъж, в плен е на омагьосващ
дъжд и спасение няма. Покорно коленичи,
пред олтара на храма, превръща се в роб
и остава верен на красивата бяла магия
завинаги, до гроб. Истински ли си, любими,
пил ли си от виното на Афродита, кажи?
Ако не си, отмини, не искам да живея в лъжи." -
Да,Кръстина...няма ненаказано добро!Желая душата ти да бъде вечно бяла!
С уважение и честит празник!
-
Със Стойна!
-
Благодаря, Мисана!
Благодаря, Стойна!
Пожелавам ви щастливият късмет
да бъде винаги с вас и само сбъднати
мечти съдбата щедро да ви дари! -
"Защо дарявам доброта
и бяла обич пее в мен,
а без радост и без полет
в агония се гърчи моя ден.
И ако за въпросите остана ням
или пък каже, че така е писано,
оттук нататък вече аз ще знам,
няма добро ненаказано."
Съгласна съм с тебе, Кръстина и много пъти съм си задавала същия въпрос, без да мога да си отговоря.Съжалявам!
Творбата ти е много хубава и силно докосваща!Поздрав за нея!
Поздравявам и авторката и от цялото си сърце и пожелавам лека нощ! -
Темата за доброто, което винаги бива наказано.Тема от най-древните книги, тук дискутирана в поетична форма. Виси въпросът:
"Защо дарявам доброта
и бяла обич пее в мен..." (?)
и като следствие на невъзможността за пълноценен отговор, са и много силните начални редове на стихотворението:
"Като наранена птица,
към себе си безспир летя
и търся във сърцето знака,
белязал моята съдба"
Поздравление, Кръстина за тези интересни разсъждения, облечени в поетични дрехи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че прочете и коментира стиха ми!
Пожелавам ти щастлив късмет и
сбъднати мечти!