Незаслужена орис
Като наранена птица,
към себе си безспир летя
и търся във сърцето знака,
белязал моята съдба,
с несбъдване и самота,
за да попитам незлобливо,
защо така неприветливо,
дари очите ми добри,
със незаслужени сълзи.
Защо обрече ме на ад,
сърцето ми обсеби с хлад,
беляза изгрева със стоп,
завеща ми облаци до гроб.
Ще го попитам и това,
защо наказа моите крила,
сътворени от светлина,
да бъдат в плен на тъмнина.
Защо дарявам доброта
и бяла обич пее в мен,
а без радост и без полет,
в агония се гърчи моя ден.
И ако за въпросите остане ням
или пък каже, че така е писано,
оттук нататък вече аз ще знам,
няма добро ненаказано...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
