4 jul 2021, 17:44

Незавършена песен

  Poesía » Otra
565 5 18

Обръщам се назад и гледам пътя си.

Изминала съм доста. Не му се вижда края.

Изкачва се по стръмното, а после спуска се.

Научила съм много, но още толкова не зная.

Научих се да чакам изгреви. И сто надежди.

На хората доброто с любов да го даря.

Стените да прескачам. Изплетени от прежди,

лъжи да подминавам. И… да простя.

Продължавам да обичам! Да вървя!

Да падам и да ставам, пътят няма да е лесен.

В този юлски ден, щурчето ми запя

тих рефрен от незавършена песен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Димитър! Радвам се, че прочете!
  • "Продължавам да обичам! Да вървя!"
  • Благодаря ти, Сенилга! Аз свързвам щурчето с лятото, свободата, светлината, волният топъл ветрец, който сякаш преминава през мен и ме гали... Свързвам го с уханието на полски цветя и треви, ясно звездно небе, с любовта...Не го свързвам със самота и сирачество... Но така е, всички сме различни, с различни усещания и асоциации, което е хубаво
  • У меня ассоциация с песней из фильма "Долгая дорога в дюнах" - "За печкою поет сверчок" и ещё у нас говорят, что сверчка можно услышать только в полной тишине, когда человек становится совершенно одинок.Для меня сверчок - образ сиротства и одиночества.Сегодня опубликую об этом. и финал Вашего чудесного стихотворения напомнил о своём...
    "В този юлски ден, щурчето ми запя
    тих рефрен от незавършена песен."
    Очень рада,что здесь сверчок пел радостно!
  • Благодаря ти, Сенилга! Аз обичам песента на щурците и не я намирам за тъжна...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...