4.07.2021 г., 17:44

Незавършена песен

551 5 18

Обръщам се назад и гледам пътя си.

Изминала съм доста. Не му се вижда края.

Изкачва се по стръмното, а после спуска се.

Научила съм много, но още толкова не зная.

Научих се да чакам изгреви. И сто надежди.

На хората доброто с любов да го даря.

Стените да прескачам. Изплетени от прежди,

лъжи да подминавам. И… да простя.

Продължавам да обичам! Да вървя!

Да падам и да ставам, пътят няма да е лесен.

В този юлски ден, щурчето ми запя

тих рефрен от незавършена песен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Димитър! Радвам се, че прочете!
  • "Продължавам да обичам! Да вървя!"
  • Благодаря ти, Сенилга! Аз свързвам щурчето с лятото, свободата, светлината, волният топъл ветрец, който сякаш преминава през мен и ме гали... Свързвам го с уханието на полски цветя и треви, ясно звездно небе, с любовта...Не го свързвам със самота и сирачество... Но така е, всички сме различни, с различни усещания и асоциации, което е хубаво
  • У меня ассоциация с песней из фильма "Долгая дорога в дюнах" - "За печкою поет сверчок" и ещё у нас говорят, что сверчка можно услышать только в полной тишине, когда человек становится совершенно одинок.Для меня сверчок - образ сиротства и одиночества.Сегодня опубликую об этом. и финал Вашего чудесного стихотворения напомнил о своём...
    "В този юлски ден, щурчето ми запя
    тих рефрен от незавършена песен."
    Очень рада,что здесь сверчок пел радостно!
  • Благодаря ти, Сенилга! Аз обичам песента на щурците и не я намирам за тъжна...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...