3 oct 2012, 14:28

Незавършило

1.2K 0 0

Отново ще се върна на въпроса 
как истината разнолико стъпва.
Не я чуваш как пристъпва боса,
но я виждаш, когато се отдръпва. 

Ненавиждам в мене грешника,
който уж греши, а е светец.
А също мразя и свещеника,
прикриващ в гащите живец.

Какъв тогава съм - артист?
Играещ все неподходяща роля.
Или пък страшен мазохист,
танцуващ по жаравата за воля.


Май имам нужда от почивка -
дори от много имам нужда.
Редейки въздишка след въздишка
и всяка останала тъй чужда.


Ще има слънце и в душата,
но първо да прогоня мрака.
Не искам там между краката
един нахалник все да чака.

Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...