Отново ще се върна на въпроса 
как истината разнолико стъпва.
Не я чуваш как пристъпва боса,
но я виждаш, когато се отдръпва. 

Ненавиждам в мене грешника,
който уж греши, а е светец.
А също мразя и свещеника,
прикриващ в гащите живец.

Какъв тогава съм - артист?
Играещ все неподходяща роля.
Или пък страшен мазохист,
танцуващ по жаравата за воля.

Май имам нужда от почивка -
дори от много имам нужда.
Редейки въздишка след въздишка
и всяка останала тъй чужда.

Ще има слънце и в душата,
но първо да прогоня мрака.
Не искам там между краката
един нахалник все да чака.

Vacuum