longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
31 ene 2010, 12:48

Незнайно

  Poesía
674 0 5

Незнайно как и откъде

Повика ме едно сърце

Ридаше в ъгъла съдрано

Разказа някога било засмяно

Закърпено в шевове е цяло

Като плюшено мече - прах събрало

В болка се загубило само...

Захвърлили го край едно дърво

На никого съдрано не е нужно

Подхвърляли го че е чуждо

Намерих го - поех го със ръце

Беше истинско сърце

Слях го с моето в едно

Край пътя до едно дърво

Сега сме Аз и То

Събрани за добро или за зло

Аз съм То а То е Аз

По-твърди от елмаз

Живеем истински - горим

Раните сами си кърпим

Несгодите човешки си търпим

Живота си до края в едно ще извървим

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0