Незнайно
Незнайно как и откъде
Повика ме едно сърце
Ридаше в ъгъла съдрано
Разказа някога било засмяно
Закърпено в шевове е цяло
Като плюшено мече - прах събрало
В болка се загубило само...
Захвърлили го край едно дърво
На никого съдрано не е нужно
Подхвърляли го че е чуждо
Намерих го - поех го със ръце
Беше истинско сърце
Слях го с моето в едно
Край пътя до едно дърво
Сега сме Аз и То
Събрани за добро или за зло
Аз съм То а То е Аз
По-твърди от елмаз
Живеем истински - горим
Раните сами си кърпим
Несгодите човешки си търпим
Живота си до края в едно ще извървим
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
