longin (Любомир Деничин)
227 3528
Jan 31, 2010, 12:48 PM

Незнайно 

  Poetry
525 0 5

Незнайно как и откъде

Повика ме едно сърце

Ридаше в ъгъла съдрано

Разказа някога било засмяно

Закърпено в шевове е цяло

Като плюшено мече - прах събрало

В болка се загубило само...

Захвърлили го край едно дърво

На никого съдрано не е нужно

Подхвърляли го че е чуждо

Намерих го - поех го със ръце

Беше истинско сърце

Слях го с моето в едно

Край пътя до едно дърво

Сега сме Аз и То

Събрани за добро или за зло

Аз съм То а То е Аз

По-твърди от елмаз

Живеем истински - горим

Раните сами си кърпим

Несгодите човешки си търпим

Живота си до края в едно ще извървим

 

© Любомир Деничин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??