Незнайно

Jan 31, 2010, 12:48 PM

Poetry

577 0 5

Незнайно как и откъде
Повика ме едно сърце
Ридаше в ъгъла съдрано
Разказа някога било засмяно
Закърпено в шевове е цяло
Като плюшено мече - прах събрало
В болка се загубило само...
Захвърлили го край едно дърво
На никого съдрано не е нужно
Подхвърляли го че е чуждо
Намерих го - поех го със ръце
Беше истинско сърце ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Незнайно

Want to read more?

Random works