longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Jan 31, 2010, 12:48 PM

Незнайно

  Poetry
670 0 5

Незнайно как и откъде

Повика ме едно сърце

Ридаше в ъгъла съдрано

Разказа някога било засмяно

Закърпено в шевове е цяло

Като плюшено мече - прах събрало

В болка се загубило само...

Захвърлили го край едно дърво

На никого съдрано не е нужно

Подхвърляли го че е чуждо

Намерих го - поех го със ръце

Беше истинско сърце

Слях го с моето в едно

Край пътя до едно дърво

Сега сме Аз и То

Събрани за добро или за зло

Аз съм То а То е Аз

По-твърди от елмаз

Живеем истински - горим

Раните сами си кърпим

Несгодите човешки си търпим

Живота си до края в едно ще извървим

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0