29 nov 2018, 9:28

Незнанието ще прегръща нежно…

  Poesía
576 11 15

Не познавате тези пътеки

и не ви пожелавам да бродите,

да се давите в мъки и клети,

стъпала в тръни да вплитате.

Лесно се мачкат разранени сърца,

трудно съшиват съдбите се,

а доброто не е дума – шега.

И издухват ветровете дните – перца.

Не познавате тези тунели,

обгорели от слепите клади,

окадени от мъки, помели

изранени в дамги души - занемели.

Не познавате и онези дихания,

звездопадните нощни лъчи,

на човешките топли излияния,

мъчно преглъщащи размотавани дни.

Не познавате секундно безвремието,

и колко малък е всъщност часът,

и колко дълъг денят е, а вечерите

като дим разтворими трептят.

Не познавате – но копнеете

за онези далечни Божи недра

за безспирни щастливи потоци,

и под водопади от светена вода

да живеете чисти, свободни,

неопетнени от човешки пороци.

Не познавате - и дано е така,

че тогава дървото на знанието,

без плод ще остане, а съзнанието

ще рисува без четка черни платна.

И не ще има време света,

да изкупи на змията желанието,

и на Ева топлата грижа,

на Адам нетърпението

да прегърне в плътта и ума,

придобито без сила - познанието.

Не познавате! И по-добре е така.

А Незнанието ще прегръща в нежност

Познанието, и пръсти ще вплитат

нишки любов, и онези недра,

препълнени с нектар от мечтанието,

ще наливат до дъно Доброто във дни,

когато парливо горчи

и наранено ще стене съзнанието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Веси и Иржи! Много сте мили! И аз ви прегръщам!
    И Иржинка , при мен са цяло котило от музи .Трудно е да ги озаптявам, че са и нахалници. Шегувам се, но да - опитвам се да държа фронтовата линия. Хубава събота и дано да е слънчева, като моята!
  • Все има какво и то много да кажеш,Илиана!"Завиждам" ти на идеите!Браво!Радвам ти се! Пиши,докато те държи музата!
  • Просто те прегръщам и си го прибирам!
  • Благодаря, Гавраил! Романтична душа си.
    Благодаря и на тези добавили в "любими".
  • Лиа,когато Незнанието прегърне Познанието, а нектар от Мечтание чашите пълни,ще бъде щастливият миг на Съзнанието.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...