29.11.2018 г., 9:28 ч.

Незнанието ще прегръща нежно… 

  Поезия
361 11 15

Не познавате тези пътеки

и не ви пожелавам да бродите,

да се давите в мъки и клети,

стъпала в тръни да вплитате.

Лесно се мачкат разранени сърца,

трудно съшиват съдбите се,

а доброто не е дума – шега.

И издухват ветровете дните – перца.

Не познавате тези тунели,

обгорели от слепите клади,

окадени от мъки, помели

изранени в дамги души - занемели.

Не познавате и онези дихания,

звездопадните нощни лъчи,

на човешките топли излияния,

мъчно преглъщащи размотавани дни.

Не познавате секундно безвремието,

и колко малък е всъщност часът,

и колко дълъг денят е, а вечерите

като дим разтворими трептят.

Не познавате – но копнеете

за онези далечни Божи недра

за безспирни щастливи потоци,

и под водопади от светена вода

да живеете чисти, свободни,

неопетнени от човешки пороци.

Не познавате - и дано е така,

че тогава дървото на знанието,

без плод ще остане, а съзнанието

ще рисува без четка черни платна.

И не ще има време света,

да изкупи на змията желанието,

и на Ева топлата грижа,

на Адам нетърпението

да прегърне в плътта и ума,

придобито без сила - познанието.

Не познавате! И по-добре е така.

А Незнанието ще прегръща в нежност

Познанието, и пръсти ще вплитат

нишки любов, и онези недра,

препълнени с нектар от мечтанието,

ще наливат до дъно Доброто във дни,

когато парливо горчи

и наранено ще стене съзнанието.

© И.К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Веси и Иржи! Много сте мили! И аз ви прегръщам!
    И Иржинка , при мен са цяло котило от музи .Трудно е да ги озаптявам, че са и нахалници. Шегувам се, но да - опитвам се да държа фронтовата линия. Хубава събота и дано да е слънчева, като моята!
  • Все има какво и то много да кажеш,Илиана!"Завиждам" ти на идеите!Браво!Радвам ти се! Пиши,докато те държи музата!
  • Просто те прегръщам и си го прибирам!
  • Благодаря, Гавраил! Романтична душа си.
    Благодаря и на тези добавили в "любими".
  • Лиа,когато Незнанието прегърне Познанието, а нектар от Мечтание чашите пълни,ще бъде щастливият миг на Съзнанието.
  • Благодаря за любими!
    На Стойчо,Младен и Сократ, изказвам и уважението си. Трудно е да хванеш нишките на съзнанието, още по-трудно да намериш кратък изказ за това. Благодаря ви, че обърнахте внимание на скромното ми произведение!
  • "...и наранено ще стене съзнанието..."

    Това е финалната равносметка, независимо през какви перипетии това съзнание минава. Както правилно цитира Стойчо: "Аз знам, че нищо не знам." Но все пак първо трябва да имаме съзнание, за да достигнем до фазата "Cogito, ergo sum". Поздравление, Лиа! Калейдоскопично множество от мотиви си вплела в текста си.
  • Благодаря ти, Стойчо! Така е, мислите на Сократ са показни и актуални и до днес.
  • "Аз знам, че нищо не знам..." Няма да довърша тези думи на Сократ, които много казват с малко думи.😃
  • Благодаря на добавилите в любими!
  • Благодаря ви! Да, като се замисля, и така може да се приеме.Даже е добре обобщено neranimo.
  • Много искам да не познавам. И да не знам.
  • Благодаря ти, Наде, моя Самодивке ,създаваща песни за душата!
    Хубав и снежен ден ти желая!
  • Благодаря! ❤
  • Благодаря ти, Мариелка! Хубав, снежен и чаровен ден!
Предложения
: ??:??