Незнанието ще прегръща нежно…
Не познавате тези пътеки
и не ви пожелавам да бродите,
да се давите в мъки и клети,
стъпала в тръни да вплитате.
Лесно се мачкат разранени сърца,
трудно съшиват съдбите се,
а доброто не е дума – шега.
И издухват ветровете дните – перца.
Не познавате тези тунели,
обгорели от слепите клади,
окадени от мъки, помели
изранени в дамги души - занемели.
Не познавате и онези дихания,
звездопадните нощни лъчи,
на човешките топли излияния,
мъчно преглъщащи размотавани дни.
Не познавате секундно безвремието,
и колко малък е всъщност часът,
и колко дълъг денят е, а вечерите
като дим разтворими трептят.
Не познавате – но копнеете
за онези далечни Божи недра
за безспирни щастливи потоци,
и под водопади от светена вода
да живеете чисти, свободни,
неопетнени от човешки пороци.
Не познавате - и дано е така,
че тогава дървото на знанието,
без плод ще остане, а съзнанието
ще рисува без четка черни платна.
И не ще има време света,
да изкупи на змията желанието,
и на Ева топлата грижа,
на Адам нетърпението
да прегърне в плътта и ума,
придобито без сила - познанието.
Не познавате! И по-добре е така.
А Незнанието ще прегръща в нежност
Познанието, и пръсти ще вплитат
нишки любов, и онези недра,
препълнени с нектар от мечтанието,
ще наливат до дъно Доброто във дни,
когато парливо горчи
и наранено ще стене съзнанието.
© И.К. All rights reserved.
, при мен са цяло котило от музи .Трудно е да ги озаптявам, че са и нахалници. Шегувам се, но да - опитвам се да държа фронтовата линия. Хубава събота и дано да е слънчева, като моята!
