1 sept 2019, 21:33

Ни повече, ни по-малко 

  Poesía
1146 2 7

Аз съм трън на живота в плътта.

На префинен - в постелите камък.

На страха съм кошмарът в съня.

И маслото на адския пламък.

На водата упорството съм.

На виелица зимна - каймакът.

Сянка, дебнеща в мрака навън.

Дерайлираща свирка на влака.

 

Но и още съм шепот на бряст.

Фойерверки от лятна фиеста.

Пъстротата на мекия листопад.

Аромат на погача с късмети.

Топло шалче на зъзнещ от студ.

Поглед влажен в очи на нахранен.

Диря детска в родителски скут.

Смехът, оставящ те бездиханен.

 

Аз съм всичко това. И не съм.

Аз съм тежко клеймо на сърцето.

Аз съм себе си. Просто съм.

Аз Съм Любовта Ми Към Теб!

 

 

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??