1 sept 2019, 21:33

Ни повече, ни по-малко

  Poesía
1.7K 2 7

Аз съм трън на живота в плътта.

На префинен - в постелите камък.

На страха съм кошмарът в съня.

И маслото на адския пламък.

На водата упорството съм.

На виелица зимна - каймакът.

Сянка, дебнеща в мрака навън.

Дерайлираща свирка на влака.

 

Но и още съм шепот на бряст.

Фойерверки от лятна фиеста.

Пъстротата на мекия листопад.

Аромат на погача с късмети.

Топло шалче на зъзнещ от студ.

Поглед влажен в очи на нахранен.

Диря детска в родителски скут.

Смехът, оставящ те бездиханен.

 

Аз съм всичко това. И не съм.

Аз съм тежко клеймо на сърцето.

Аз съм себе си. Просто съм.

Аз Съм Любовта Ми Към Теб!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...