toxin (Таня Донова)
354 4099
1.09.2019 г., 21:33 ч.

Ни повече, ни по-малко 

  Поезия
1142 2 7

Аз съм трън на живота в плътта.

На префинен - в постелите камък.

На страха съм кошмарът в съня.

И маслото на адския пламък.

На водата упорството съм.

На виелица зимна - каймакът.

Сянка, дебнеща в мрака навън.

Дерайлираща свирка на влака.

 

Но и още съм шепот на бряст.

Фойерверки от лятна фиеста.

Пъстротата на мекия листопад.

Аромат на погача с късмети.

Топло шалче на зъзнещ от студ.

Поглед влажен в очи на нахранен.

Диря детска в родителски скут.

Смехът, оставящ те бездиханен.

 

Аз съм всичко това. И не съм.

Аз съм тежко клеймо на сърцето.

Аз съм себе си. Просто съм.

Аз Съм Любовта Ми Към Теб!

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??