1.09.2019 г., 21:33 ч.

Ни повече, ни по-малко 

  Поезия
1525 2 7
Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм.
На виелица зимна - каймакът.
Сянка, дебнеща в мрака навън.
Дерайлираща свирка на влака.
Но и още съм шепот на бряст.
Фойерверки от лятна фиеста.
Пъстротата на мекия листопад.
Аромат на погача с късмети. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Предложения
: ??:??