Ни повече, ни по-малко
Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм.
На виелица зимна - каймакът.
Сянка, дебнеща в мрака навън.
Дерайлираща свирка на влака.
Но и още съм шепот на бряст.
Фойерверки от лятна фиеста.
Пъстротата на мекия листопад.
Аромат на погача с късмети.
Топло шалче на зъзнещ от студ.
Поглед влажен в очи на нахранен.
Диря детска в родителски скут.
Смехът, оставящ те бездиханен.
Аз съм всичко това. И не съм.
Аз съм тежко клеймо на сърцето.
Аз съм себе си. Просто съм.
Аз Съм Любовта Ми Към Теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
