Ни повече, ни по-малко
Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм.
На виелица зимна - каймакът.
Сянка, дебнеща в мрака навън.
Дерайлираща свирка на влака.
Но и още съм шепот на бряст.
Фойерверки от лятна фиеста.
Пъстротата на мекия листопад.
Аромат на погача с късмети.
Топло шалче на зъзнещ от студ.
Поглед влажен в очи на нахранен.
Диря детска в родителски скут.
Смехът, оставящ те бездиханен.
Аз съм всичко това. И не съм.
Аз съм тежко клеймо на сърцето.
Аз съм себе си. Просто съм.
Аз Съм Любовта Ми Към Теб!
© Таня Донова All rights reserved.
