Ничие
Знам, това лято е ничие.
Отне ми всяка надежда.
Синьо е до безразличие.
Даже не ме и поглежда.
Крие петите си боси
във плиткото на реката.
Дълбае в кухи въпроси.
Вечер подгонва вятъра.
Не ме изслушва. Не иска
очите ти да ми върне.
Омръзнали са му рискове…
Не може да ме прегърне
вместо теб - от приличие.
Сама съм. Денят е страшен.
Да, това лято е ничие…
но миналото бе наше.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
