laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
24 авг. 2015 г., 22:50

Ничие 

  Поэзия » Любовная
347 0 5

Знам, това лято е ничие.

Отне ми всяка надежда.

Синьо е до безразличие.

Даже не ме и поглежда.

 

Крие петите си боси

във плиткото на реката.

Дълбае в кухи  въпроси.

Вечер подгонва вятъра.

 

Не ме изслушва. Не иска

очите ти  да ми върне.

Омръзнали са му  рискове…

Не може да ме прегърне

 

вместо теб - от  приличие.

Сама съм. Денят е страшен.

Да, това лято е ничие…

но миналото бе наше.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно и хубаво!
  • Хубаво е! Харесва ми, че въпреки тъгата, която се усеща, няма излишен и натрапчив драматизъм. Добре е, че не преиграваш с чувствата си, едва ли не търсейки съжаление. Лятото губи магията и блясъка си, и по-скоро заприличва на октомврийска есен, напомняща че зимата чука на вратата, когато любимия човек не е до теб, но все пак не е ничие, а си е твоето лято!
  • Чудесно е Нина, моите поздравления!
  • Чипоносо,луничаво
    и по детски е сърдито
    лятото не е забравило
    но не иска да го питат
    риторично за забраните
    дето вчера е прескочило,
    но зараснат ли му раните
    всичко пак ще се повтори...
  • последният куплет казва всичко... поздравления, Нина...
    за прекрасното стихотворение, от сърце...
Предложения
: ??:??