Aug 24, 2015, 10:50 PM

Ничие

  Poetry » Love
553 0 4

Знам, това лято е ничие.

Отне ми всяка надежда.

Синьо е до безразличие.

Даже не ме и поглежда.

 

Крие петите си боси

във плиткото на реката.

Дълбае в кухи  въпроси.

Вечер подгонва вятъра.

 

Не ме изслушва. Не иска

очите ти  да ми върне.

Омръзнали са му  рискове…

Не може да ме прегърне

 

вместо теб - от  приличие.

Сама съм. Денят е страшен.

Да, това лято е ничие…

но миналото бе наше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно и хубаво!
  • Хубаво е! Харесва ми, че въпреки тъгата, която се усеща, няма излишен и натрапчив драматизъм. Добре е, че не преиграваш с чувствата си, едва ли не търсейки съжаление. Лятото губи магията и блясъка си, и по-скоро заприличва на октомврийска есен, напомняща че зимата чука на вратата, когато любимия човек не е до теб, но все пак не е ничие, а си е твоето лято!
  • Чипоносо,луничаво
    и по детски е сърдито
    лятото не е забравило
    но не иска да го питат
    риторично за забраните
    дето вчера е прескочило,
    но зараснат ли му раните
    всичко пак ще се повтори...
  • последният куплет казва всичко... поздравления, Нина...
    за прекрасното стихотворение, от сърце...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...