Ничие

Поезия » Любовна

549 0 4

Знам, това лято е ничие.

Отне ми всяка надежда.

Синьо е до безразличие.

Даже не ме и поглежда.

Крие петите си боси

във плиткото на реката.

Дълбае в кухи въпроси.

Вечер подгонва вятъра.

Не ме изслушва. Не иска

очите ти да ми върне.

Омръзнали са му рискове…

Не може да ме прегърне

вместо теб - от приличие.

Сама съм. Денят е страшен.

Да, това лято е ничие…

но миналото бе наше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rocker (Велин)

Тъжно и хубаво!

2015-08-25T19:23:23+03:00
Kalinski (Калински)

Хубаво е! Харесва ми, че въпреки тъгата, която се усеща, няма излишен и натрапчив драматизъм. Добре е, че не преиграваш с чувствата си, едва ли не търсейки съжаление. Лятото губи магията и блясъка си, и по-скоро заприличва на октомврийска есен, напомняща че зимата чука на вратата, когато любимия човек не е до теб, но все пак не е ничие, а си е твоето лято!

2015-08-25T11:46:40+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Чипоносо,луничаво
и по детски е сърдито
лятото не е забравило
но не иска да го питат
риторично за забраните
дето вчера е прескочило,
но зараснат ли му раните
всичко пак ще се повтори...

2015-08-25T02:03:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

последният куплет казва всичко... поздравления, Нина...
за прекрасното стихотворение, от сърце...

2015-08-25T00:30:29+03:00