Claudia (Клодия)
4 9
12 nov 2005, 20:38

Ничие дете 

  Poesía
835 0 4

Ничие дете,
при мене ти ела;
ничие дете,
в тъмата на нощта.

В тъмата на нощта
с безизразни очи;
в тъмата на нощта
до мене ти легни.

До мене ти легни
във саркофага на срама;
до мене ти легни,
сподели със мен страха.

Сподели със мен страха
от пропастта на безкрая;
сподели със мен страха,
който края на света вещае.

Края на света вещае
любовта ни в живота злокобен;
края на света вещае
любовта ни, дете бездомно.

Любовта ни, дете бездомно,
в пустинята е вик;
любовта ни, дете бездомно,
обречен откраднат миг.

Обречен откраднат миг
на невинността и щастието;
обречен откраднат миг
на срама, греха и отчаянието.

Срама, греха и отчаянието
по твойто бледно личице;
срама, греха и отчаянието
в треперещите ти ръце.

В треперещите ти ръце
дущата ми се гърчи и стене;
в треперещите ти ръце
спряло е всичкото време.

Спряло е всичкото време,
застинало е в онзи час късен;
спряло е всичкото време,
моя синеока блуднице невръстна.

© Клодия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??