12 nov 2005, 20:38

Ничие дете

  Poesía
1K 0 4

Ничие дете,
при мене ти ела;
ничие дете,
в тъмата на нощта.

В тъмата на нощта
с безизразни очи;
в тъмата на нощта
до мене ти легни.

До мене ти легни
във саркофага на срама;
до мене ти легни,
сподели със мен страха.

Сподели със мен страха
от пропастта на безкрая;
сподели със мен страха,
който края на света вещае.

Края на света вещае
любовта ни в живота злокобен;
края на света вещае
любовта ни, дете бездомно.

Любовта ни, дете бездомно,
в пустинята е вик;
любовта ни, дете бездомно,
обречен откраднат миг.

Обречен откраднат миг
на невинността и щастието;
обречен откраднат миг
на срама, греха и отчаянието.

Срама, греха и отчаянието
по твойто бледно личице;
срама, греха и отчаянието
в треперещите ти ръце.

В треперещите ти ръце
дущата ми се гърчи и стене;
в треперещите ти ръце
спряло е всичкото време.

Спряло е всичкото време,
застинало е в онзи час късен;
спряло е всичкото време,
моя синеока блуднице невръстна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Клодия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...