12.11.2005 г., 20:38 ч.

Ничие дете 

  Поезия
748 0 4

Ничие дете,
при мене ти ела;
ничие дете,
в тъмата на нощта.

В тъмата на нощта
с безизразни очи;
в тъмата на нощта
до мене ти легни.

До мене ти легни
във саркофага на срама;
до мене ти легни,
сподели със мен страха.

Сподели със мен страха
от пропастта на безкрая;
сподели със мен страха,
който края на света вещае.

Края на света вещае
любовта ни в живота злокобен;
края на света вещае
любовта ни, дете бездомно.

Любовта ни, дете бездомно,
в пустинята е вик;
любовта ни, дете бездомно,
обречен откраднат миг.

Обречен откраднат миг
на невинността и щастието;
обречен откраднат миг
на срама, греха и отчаянието.

Срама, греха и отчаянието
по твойто бледно личице;
срама, греха и отчаянието
в треперещите ти ръце.

В треперещите ти ръце
дущата ми се гърчи и стене;
в треперещите ти ръце
спряло е всичкото време.

Спряло е всичкото време,
застинало е в онзи час късен;
спряло е всичкото време,
моя синеока блуднице невръстна.

© Клодия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??