Ничие дете
Ничие дете,
при мене ти ела;
ничие дете,
в тъмата на нощта.
В тъмата на нощта
с безизразни очи;
в тъмата на нощта
до мене ти легни.
До мене ти легни
във саркофага на срама;
до мене ти легни,
сподели със мен страха.
Сподели със мен страха
от пропастта на безкрая;
сподели със мен страха,
който края на света вещае.
Края на света вещае
любовта ни в живота злокобен;
края на света вещае
любовта ни, дете бездомно.
Любовта ни, дете бездомно,
в пустинята е вик;
любовта ни, дете бездомно,
обречен откраднат миг.
Обречен откраднат миг
на невинността и щастието;
обречен откраднат миг
на срама, греха и отчаянието.
Срама, греха и отчаянието
по твойто бледно личице;
срама, греха и отчаянието
в треперещите ти ръце.
В треперещите ти ръце
дущата ми се гърчи и стене;
в треперещите ти ръце
спряло е всичкото време.
Спряло е всичкото време,
застинало е в онзи час късен;
спряло е всичкото време,
моя синеока блуднице невръстна.
© Клодия All rights reserved.
