11 nov 2009, 12:10

Ничия 

  Poesía » Otra
1060 1 24


 

И този кораб вятърът разби.

Душата ú отново скита ничия.

Бодат до кости змийските очи,

поглъщат урагана, птичия.

 

Не–искана, не-чакана, не-звана.

Не-примирена, не-долюбена жена -

узряла ябълка, а неприбрана -

курбан за гарвани и плашила.

 

Изкълвани, очите не плачат -

стрелят мълнии като дула.

Но, когато откъсне здрачът

натежалата жълта луна 

 

 не-поискано, не-позволено,

всички рани зашива с игла

и стои на брега вдъхновено -

чака кораб и нова Душа.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Песен на Калин Найденов, създадена по едноименното стихотворение на Ина Крейн:
Ничия
И този кораб вятърът разби.
Душата ú отново скита ничия.
Бодат до кости змийските очи, ...
  1394 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??