11.11.2009 г., 12:10 ч.

Ничия 

  Поезия » Друга
1057 1 24


 

И този кораб вятърът разби.

Душата ú отново скита ничия.

Бодат до кости змийските очи,

поглъщат урагана, птичия.

 

Не–искана, не-чакана, не-звана.

Не-примирена, не-долюбена жена -

узряла ябълка, а неприбрана -

курбан за гарвани и плашила.

 

Изкълвани, очите не плачат -

стрелят мълнии като дула.

Но, когато откъсне здрачът

натежалата жълта луна 

 

 не-поискано, не-позволено,

всички рани зашива с игла

и стои на брега вдъхновено -

чака кораб и нова Душа.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Песен на Калин Найденов, създадена по едноименното стихотворение на Ина Крейн:
Ничия
И този кораб вятърът разби.
Душата ú отново скита ничия.
Бодат до кости змийските очи, ...
  1391 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??