Ничия
И този кораб вятърът разби.
Душата ú отново скита ничия.
Бодат до кости змийските очи,
поглъщат урагана, птичия.
Не–искана, не-чакана, не-звана.
Не-примирена, не-долюбена жена -
узряла ябълка, а неприбрана -
курбан за гарвани и плашила.
Изкълвани, очите не плачат -
стрелят мълнии като дула.
Но, когато откъсне здрачът
натежалата жълта луна
не-поискано, не-позволено,
всички рани зашива с игла
и стои на брега вдъхновено -
чака кораб и нова Душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
Благодаря ти, Инче...
