without_a_definition (Мария Василева)
259 258
17 abr 2007, 10:00

Ничия 

  Poesía
579 0 3
 

Не се нуждае умореното ми тяло

да се буди всяка сутрин до мъж.

Несъбираеми, обединени в цяло,

обилна порция, но не наведнъж.


Не изпитвам суетната потребност

да чуя ласкателни комплименти.

Често обаче изпадам в нередност,

поемайки телесни ангажименти.


Пропускам всяко съревнование

и не участвам в задочния дуел.

Ничия остава моето призвание,

и гледам през зениците на орел.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • да,"ничии" e нашето призвание... поздрав!
  • Представи си класически любовен тригълник и може би ще разбереш..
  • Пропускам всяко съревнование
    и не участвам в задочния дуел.
    Ничия остава моето призвание,
    и гледам през зениците на орел.

    Хубаво стихотворения, но не виждам какво е мястото на последния стих Има рима, но не ти помага тук
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??