Ничия

Poesía

722 0 3

Не се нуждае умореното ми тяло

да се буди всяка сутрин до мъж.

Несъбираеми, обединени в цяло,

обилна порция, но не наведнъж.

Не изпитвам суетната потребност

да чуя ласкателни комплименти.

Често обаче изпадам в нередност,

поемайки телесни ангажименти.

Пропускам всяко съревнование

и не участвам в задочния дуел.

Ничия остава моето призвание,

и гледам през зениците на орел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

geowid (Георги Видинов)

да,"ничии" e нашето призвание... поздрав!

2007-06-22T17:15:03+03:00
without_a_definition (Мария Василева)

Представи си класически любовен тригълник и може би ще разбереш..

2007-04-19T10:13:00+03:00
velina (Велина)

Пропускам всяко съревнование
и не участвам в задочния дуел.
Ничия остава моето призвание,
и гледам през зениците на орел.

Хубаво стихотворения, но не виждам какво е мястото на последния стих Има рима, но не ти помага тук
Поздрав!

2007-04-19T09:28:12+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0