Ничия

Poesía

718 0 3

Не се нуждае умореното ми тяло

да се буди всяка сутрин до мъж.

Несъбираеми, обединени в цяло,

обилна порция, но не наведнъж.

Не изпитвам суетната потребност

да чуя ласкателни комплименти.

Често обаче изпадам в нередност,

поемайки телесни ангажименти.

Пропускам всяко съревнование

и не участвам в задочния дуел.

Ничия остава моето призвание,

и гледам през зениците на орел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

geowid (Георги Видинов)

да,"ничии" e нашето призвание... поздрав!

2007-06-22T17:15:03+03:00
without_a_definition (Мария Василева)

Представи си класически любовен тригълник и може би ще разбереш..

2007-04-19T10:13:00+03:00
velina (Велина)

Пропускам всяко съревнование
и не участвам в задочния дуел.
Ничия остава моето призвание,
и гледам през зениците на орел.

Хубаво стихотворения, но не виждам какво е мястото на последния стих Има рима, но не ти помага тук
Поздрав!

2007-04-19T09:28:12+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0