17.04.2007 г., 10:00 ч.

Ничия 

  Поезия
608 0 3
Не се нуждае умореното ми тяло
да се буди всяка сутрин до мъж.
Несъбираеми, обединени в цяло,
обилна порция, но не наведнъж.
Не изпитвам суетната потребност
да чуя ласкателни комплименти.
Често обаче изпадам в нередност,
поемайки телесни ангажименти.
Пропускам всяко съревнование
и не участвам в задочния дуел.
Ничия остава моето призвание,
и гледам през зениците на орел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??