Ничия
Не се нуждае умореното ми тяло
да се буди всяка сутрин до мъж.
Несъбираеми, обединени в цяло,
обилна порция, но не наведнъж.
Не изпитвам суетната потребност
да чуя ласкателни комплименти.
Често обаче изпадам в нередност,
поемайки телесни ангажименти.
Пропускам всяко съревнование
и не участвам в задочния дуел.
Ничия остава моето призвание,
и гледам през зениците на орел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
Има рима, но не ти помага тук 