Ничия
Не се нуждае умореното ми тяло
да се буди всяка сутрин до мъж.
Несъбираеми, обединени в цяло,
обилна порция, но не наведнъж.
Не изпитвам суетната потребност
да чуя ласкателни комплименти.
Често обаче изпадам в нередност,
поемайки телесни ангажименти.
Пропускам всяко съревнование
и не участвам в задочния дуел.
Ничия остава моето призвание,
и гледам през зениците на орел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
Има рима, но не ти помага тук