17 апр. 2007 г., 10:00

Ничия

719 0 3
 

Не се нуждае умореното ми тяло

да се буди всяка сутрин до мъж.

Несъбираеми, обединени в цяло,

обилна порция, но не наведнъж.


Не изпитвам суетната потребност

да чуя ласкателни комплименти.

Често обаче изпадам в нередност,

поемайки телесни ангажименти.


Пропускам всяко съревнование

и не участвам в задочния дуел.

Ничия остава моето призвание,

и гледам през зениците на орел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да,"ничии" e нашето призвание... поздрав!
  • Представи си класически любовен тригълник и може би ще разбереш..
  • Пропускам всяко съревнование
    и не участвам в задочния дуел.
    Ничия остава моето призвание,
    и гледам през зениците на орел.

    Хубаво стихотворения, но не виждам какво е мястото на последния стих Има рима, но не ти помага тук
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...