18 oct 2007, 12:37

Ничия

  Poesía
1.9K 0 13
                                                                                                   на Лятото и Него с обич!

Когато си отида, след мен ще остане парфюмът ми
полепнал в чаршафите, където любил си ме нежно...!

Когато си отида, след мен ще остане следа по прозореца,
скрита в тъжната, осиротяла мигла на  спрелия дъжд...!

Когато си отида, след мен ще остане следа по дърветата,
скрита във мъха, обгърнал кората на обезлистените клони...!

Когато си отида, в очите ти ще останат усмихнати точици
от взрива на нашето, истински  почуствано  Лято...!

Ще е в спомени... всичко!

Тогава зимата - ялова, ще промуши ръцете  си снежни
през гривата на Еднорога - огнен, който живее в мен...!


За да сграбчи и смачка сърцето ми - пъстрото, светлото
и да не чувствам - нищо, за да съм ничия - винаги...!!!

18.10.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...