18 oct 2007, 12:37

Ничия

  Poesía
1.9K 0 13
                                                                                                   на Лятото и Него с обич!

Когато си отида, след мен ще остане парфюмът ми
полепнал в чаршафите, където любил си ме нежно...!

Когато си отида, след мен ще остане следа по прозореца,
скрита в тъжната, осиротяла мигла на  спрелия дъжд...!

Когато си отида, след мен ще остане следа по дърветата,
скрита във мъха, обгърнал кората на обезлистените клони...!

Когато си отида, в очите ти ще останат усмихнати точици
от взрива на нашето, истински  почуствано  Лято...!

Ще е в спомени... всичко!

Тогава зимата - ялова, ще промуши ръцете  си снежни
през гривата на Еднорога - огнен, който живее в мен...!


За да сграбчи и смачка сърцето ми - пъстрото, светлото
и да не чувствам - нищо, за да съм ничия - винаги...!!!

18.10.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...