18 oct 2007, 12:37

Ничия

  Poesía
1.9K 0 13
                                                                                                   на Лятото и Него с обич!

Когато си отида, след мен ще остане парфюмът ми
полепнал в чаршафите, където любил си ме нежно...!

Когато си отида, след мен ще остане следа по прозореца,
скрита в тъжната, осиротяла мигла на  спрелия дъжд...!

Когато си отида, след мен ще остане следа по дърветата,
скрита във мъха, обгърнал кората на обезлистените клони...!

Когато си отида, в очите ти ще останат усмихнати точици
от взрива на нашето, истински  почуствано  Лято...!

Ще е в спомени... всичко!

Тогава зимата - ялова, ще промуши ръцете  си снежни
през гривата на Еднорога - огнен, който живее в мен...!


За да сграбчи и смачка сърцето ми - пъстрото, светлото
и да не чувствам - нищо, за да съм ничия - винаги...!!!

18.10.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...