18 окт. 2007 г., 12:37

Ничия

1.9K 0 13
                                                                                                   на Лятото и Него с обич!

Когато си отида, след мен ще остане парфюмът ми
полепнал в чаршафите, където любил си ме нежно...!

Когато си отида, след мен ще остане следа по прозореца,
скрита в тъжната, осиротяла мигла на  спрелия дъжд...!

Когато си отида, след мен ще остане следа по дърветата,
скрита във мъха, обгърнал кората на обезлистените клони...!

Когато си отида, в очите ти ще останат усмихнати точици
от взрива на нашето, истински  почуствано  Лято...!

Ще е в спомени... всичко!

Тогава зимата - ялова, ще промуши ръцете  си снежни
през гривата на Еднорога - огнен, който живее в мен...!


За да сграбчи и смачка сърцето ми - пъстрото, светлото
и да не чувствам - нищо, за да съм ничия - винаги...!!!

18.10.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...