Ничия
на Лятото и Него с обич!
Когато си отида, след мен ще остане парфюмът ми
полепнал в чаршафите, където любил си ме нежно...!
Когато си отида, след мен ще остане следа по прозореца,
скрита в тъжната, осиротяла мигла на спрелия дъжд...!
Когато си отида, след мен ще остане следа по дърветата,
скрита във мъха, обгърнал кората на обезлистените клони...!
Когато си отида, в очите ти ще останат усмихнати точици
от взрива на нашето, истински почуствано Лято...!
Ще е в спомени... всичко!
Тогава зимата - ялова, ще промуши ръцете си снежни
през гривата на Еднорога - огнен, който живее в мен...!
За да сграбчи и смачка сърцето ми - пъстрото, светлото
и да не чувствам - нищо, за да съм ничия - винаги...!!!
18.10.2007г.
Когато си отида, след мен ще остане парфюмът ми
полепнал в чаршафите, където любил си ме нежно...!
Когато си отида, след мен ще остане следа по прозореца,
скрита в тъжната, осиротяла мигла на спрелия дъжд...!
Когато си отида, след мен ще остане следа по дърветата,
скрита във мъха, обгърнал кората на обезлистените клони...!
Когато си отида, в очите ти ще останат усмихнати точици
от взрива на нашето, истински почуствано Лято...!
Ще е в спомени... всичко!
Тогава зимата - ялова, ще промуши ръцете си снежни
през гривата на Еднорога - огнен, който живее в мен...!
За да сграбчи и смачка сърцето ми - пъстрото, светлото
и да не чувствам - нищо, за да съм ничия - винаги...!!!
18.10.2007г.
© Женина Богданова All rights reserved.
