31 oct 2007, 17:39

Ничия земя

  Poesía » Civil
1.9K 0 5
 

НИЧИЯ ЗЕМЯ

 

Вървим по нея.

Стъпките ни следи оставят

по уморената и снага.

(а тя търпи, дори ни прощава...)

                    - майката Земя.

(казват, майчината любов е безусловна)

Някои храчките си по нея храчат

- навлекли души на безродници.

(а тя търпи, дори им прощава...)

Докато утробата и стане безплодна,

и слугувайки на интереси нечии,

бавно и полека,

ще се превърне тя в ничия...

                         Ничия земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бина Влади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...