Oct 31, 2007, 5:39 PM

Ничия земя

  Poetry » Civic
1.9K 0 5
 

НИЧИЯ ЗЕМЯ

 

Вървим по нея.

Стъпките ни следи оставят

по уморената и снага.

(а тя търпи, дори ни прощава...)

                    - майката Земя.

(казват, майчината любов е безусловна)

Някои храчките си по нея храчат

- навлекли души на безродници.

(а тя търпи, дори им прощава...)

Докато утробата и стане безплодна,

и слугувайки на интереси нечии,

бавно и полека,

ще се превърне тя в ничия...

                         Ничия земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...