Oct 31, 2007, 5:39 PM

Ничия земя

  Poetry » Civic
1.9K 0 5
 

НИЧИЯ ЗЕМЯ

 

Вървим по нея.

Стъпките ни следи оставят

по уморената и снага.

(а тя търпи, дори ни прощава...)

                    - майката Земя.

(казват, майчината любов е безусловна)

Някои храчките си по нея храчат

- навлекли души на безродници.

(а тя търпи, дори им прощава...)

Докато утробата и стане безплодна,

и слугувайки на интереси нечии,

бавно и полека,

ще се превърне тя в ничия...

                         Ничия земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...