Adri (Йордан)
60 584
15 ene 2013, 18:16

Ничия земя 

  Poesía » Filosófica
1007 0 17

 

Не мога да творя напук на времето,

дори да бил съм с молива орисан,

и стъпил неуверено на стремето,

 да яздя неуморно и без смисъл.

 

Отдавна в мен пораснало момчето,

не гони вече вятър във косите си,

 а до колене беше му морето

 с окъпани във романтизъм истини.

 

Любим сезон му беше нявга зимата 

и в преспите на чиста самота 

уютно беше като под завивката

на съвършена майчина сълза!

 

С виелиците спорове си водеше,

беззвездното небе му беше брат.

Студът не му навяваше тревогите,

които във гърдите днеска  спят.

 

Любим сезон кога му стана лятото?

Уви, момчето тъй и не разбра!

Но топлината вече не в душата е...

Ездач печален в Ничия земя.

© Йордан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря !
  • Едва сега прочетох това стихотворение, благодарение на "Случайни".
    Много ми хареса!
  • Аплодисменти!
  • Мерси Алина! Кадир, приятелю ,ти стига налива масло в огъня
  • Не съм чела твои стихове досега.
    Харесах! Поздравления!
  • Благодаря Танче, Светле , радвам се че се отбихте!
  • !!
  • Хубаво е, Адри!
  • На там съм се запътил, Жанет !
  • Малко ли
    Викам да помислиш за нещо по средата, като пролетта например, току виж вятърът да подгони тоя път момчето и айдееее в нЕчия земя
  • Няма депресии , няма нищо! Всичко е съвсем наред, просто ние сме малко сбъркани )
  • Пак си се депресирал Я не така ! Хубаво е...
  • Благодаря ви за това, че се спряхте при мен!
  • Студът не му навяваше тревогите,

    които във гърдите днеска спят.....Хубаво!
  • Неизбежно е ...
  • С такава красива и талантлива жена до теб...и пак недоволен ! Липсваше ми !
  • Твоята земя е обетована
Propuestas
: ??:??