Ничия земя
Не мога да творя напук на времето,
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето,
не гони вече вятър във косите си,
а до колене беше му морето
с окъпани във романтизъм истини.
Любим сезон му беше нявга зимата
и в преспите на чиста самота
уютно беше като под завивката
на съвършена майчина сълза!
С виелиците спорове си водеше,
беззвездното небе му беше брат.
Студът не му навяваше тревогите,
които във гърдите днеска спят.
Любим сезон кога му стана лятото?
Уви, момчето тъй и не разбра!
Но топлината вече не в душата е...
Ездач печален в Ничия земя.
© Йордан All rights reserved.
