Не мога да творя напук на времето,
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето,
не гони вече вятър във косите си,
а до колене беше му морето
с окъпани във романтизъм истини.
Любим сезон му беше нявга зимата
и в преспите на чиста самота
уютно беше като под завивката
на съвършена майчина сълза! ...