10 jun 2005, 23:29

Ние

  Poesía
1.3K 0 2
Вие сте душите и светлините -
а аз съм мрака и гнева;
вие сте началото и живота,
а аз съм краят и смъртта.
Когато вие сте мира и градителите -
аз ще бъда войната и разрухата.
Вие сте редът,
а аз съм хаоса.
Вие строите,
а аз идвам след вас и унищожавам.
Вие плетете нишката на живота с бяла прежда,
а аз я разкъсвам с черна.
Вие създавате живота,
а аз го превръщам в смърт.
Вие сте лек за болката и тъгата,
а аз съм заразата ,която води агонията и отчаянието...
Ние сме животът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря за шестицат!
    И наистина си е така, сигурен съм че си чувала за Ин и Ян
    двете противоположия, както се казва "Във всяко добро има
    малко зло и във всяко зло има малко добро".
  • Много интересно! Наистина и аз мисля, че в живота доброто без злото не може. Иначе няма как да се нарича добро, нали?

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....