Jun 10, 2005, 11:29 PM

Ние

  Poetry
1.3K 0 2
Вие сте душите и светлините -
а аз съм мрака и гнева;
вие сте началото и живота,
а аз съм краят и смъртта.
Когато вие сте мира и градителите -
аз ще бъда войната и разрухата.
Вие сте редът,
а аз съм хаоса.
Вие строите,
а аз идвам след вас и унищожавам.
Вие плетете нишката на живота с бяла прежда,
а аз я разкъсвам с черна.
Вие създавате живота,
а аз го превръщам в смърт.
Вие сте лек за болката и тъгата,
а аз съм заразата ,която води агонията и отчаянието...
Ние сме животът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря за шестицат!
    И наистина си е така, сигурен съм че си чувала за Ин и Ян
    двете противоположия, както се казва "Във всяко добро има
    малко зло и във всяко зло има малко добро".
  • Много интересно! Наистина и аз мисля, че в живота доброто без злото не може. Иначе няма как да се нарича добро, нали?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...