7 ago 2022, 6:46  

Ние двама

  Poesía » Otra
624 0 1

С високо вдигната глава вървя,
не поглеждам към земята, нито пък назад, 
крача гордо и усещам, че не ходя сам, 
до мене ти стоиш, стиснала здраво ръката. 

 

Страховете си оставяме зад нас, 
не поглеждаме през рамо вече,
погледа ни е устремен напред, 
продължаваме с усмивка и вълнение. 

 

Откриват се нови пътеки пред нас, 
осеяни от двете страни с пъстри цветя, 
отдясно рози, отляво слънчогледи, 
прекрасни картини на моменти споделени. 

 

Заедно двама по пътя вървим, 
кураж ще си даваме, утеха дори,
когато е трудно, ще го преминем, 
с вяра, че всичко ще се подреди. 

 

Когато след време пътят ни свърши
и остарели се погледнем в очите, 
двамата ще изречем словата:
"Боже! Благодарим ти, че ни намери!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Харесва ми!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...