7 ago 2022, 6:46  

Ние двама

  Poesía » Otra
618 0 1

С високо вдигната глава вървя,
не поглеждам към земята, нито пък назад, 
крача гордо и усещам, че не ходя сам, 
до мене ти стоиш, стиснала здраво ръката. 

 

Страховете си оставяме зад нас, 
не поглеждаме през рамо вече,
погледа ни е устремен напред, 
продължаваме с усмивка и вълнение. 

 

Откриват се нови пътеки пред нас, 
осеяни от двете страни с пъстри цветя, 
отдясно рози, отляво слънчогледи, 
прекрасни картини на моменти споделени. 

 

Заедно двама по пътя вървим, 
кураж ще си даваме, утеха дори,
когато е трудно, ще го преминем, 
с вяра, че всичко ще се подреди. 

 

Когато след време пътят ни свърши
и остарели се погледнем в очите, 
двамата ще изречем словата:
"Боже! Благодарим ти, че ни намери!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Харесва ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...