С високо вдигната глава вървя,
не поглеждам към земята, нито пък назад,
крача гордо и усещам, че не ходя сам,
до мене ти стоиш, стиснала здраво ръката.
Страховете си оставяме зад нас,
не поглеждаме през рамо вече,
погледа ни е устремен напред,
продължаваме с усмивка и вълнение.
Откриват се нови пътеки пред нас,
осеяни от двете страни с пъстри цветя,
отдясно рози, отляво слънчогледи,
прекрасни картини на моменти споделени. ...