С високо вдигната глава вървя,
не поглеждам към земята, нито пък назад, 
крача гордо и усещам, че не ходя сам, 
до мене ти стоиш, стиснала здраво ръката. 

Страховете си оставяме зад нас, 
не поглеждаме през рамо вече,
погледа ни е устремен напред, 
продължаваме с усмивка и вълнение. 

Откриват се нови пътеки пред нас, 
осеяни от двете страни с пъстри цветя, 
отдясно рози, отляво слънчогледи, 
прекрасни картини на моменти споделени. 

Заедно двама по пътя вървим, 
кураж ще си даваме, утеха дори,
когато е трудно, ще го преминем, 
с вяра, че всичко ще се подреди. 

Когато след време пътят ни свърши
и остарели се погледнем в очите, 
двамата ще изречем словата:
"Боже! Благодарим ти, че ни намери!"