Ние, двамата
За кратко поживях със теб
по-точно, радвах ти очите
като букет от есенни цветя,
окичвах теб. И дните ти.
Не пуснах корени, не цъфна цвят,
чертите ми полека избледняха,
помръкнали от твоя леден дъх,
дори и песните ми онемяха.
Сега мълчим - вулкан и лед,
горчи от спомените стари,
отново искам да съм ти букет,
а не кутия смачкани цигари.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
