17.05.2009 г., 21:41 ч.

Ние, двамата 

  Поезия » Друга
740 0 12

За кратко поживях със теб

по-точно, радвах ти очите

като букет от есенни цветя,

окичвах теб. И дните ти.

Не пуснах корени, не цъфна цвят,

чертите ми полека избледняха,

помръкнали от твоя леден дъх,

дори и песните ми онемяха.

Сега мълчим - вулкан и лед,

горчи от спомените стари,

отново искам да съм ти букет,

а не кутия смачкани цигари.

 

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??