За кратко поживях със теб
по-точно, радвах ти очите
като букет от есенни цветя,
окичвах теб. И дните ти.
Не пуснах корени, не цъфна цвят,
чертите ми полека избледняха,
помръкнали от твоя леден дъх,
дори и песните ми онемяха.
Сега мълчим - вулкан и лед,
горчи от спомените стари,
отново искам да съм ти букет,
а не кутия смачкани цигари.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
