Danita (Даниела Атанасова)
99 95
8 abr 2022, 11:06

Ние, двете 

  Poesía » De amor
531 1 4

Някак си трябва да го поделим, 

ти си му близкото минало,

аз съм родената в мъжкия сън,

с мен във прегръдки заспива.

Ти си във спомените през деня,

аз съм магия във мрака,

ти си цветята на пролетта,

аз пък  съм есенно  злато.

Ти си онази тревожна сълза,

дето стои неизплакана,

аз пък съм другата тежка сълза, 

късно смутила душата му.

Той ни обича и двете, нали, 

пази ни двете в сърцето,

аз съм последния стон от любов, 

ти любовта си отнета.

 

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??