Ние, двете
Някак си трябва да го поделим,
ти си му близкото минало,
аз съм родената в мъжкия сън,
с мен във прегръдки заспива.
Ти си във спомените през деня,
аз съм магия във мрака,
ти си цветята на пролетта,
аз пък съм есенно злато.
Ти си онази тревожна сълза,
дето стои неизплакана,
аз пък съм другата тежка сълза,
късно смутила душата му.
Той ни обича и двете, нали,
пази ни двете в сърцето,
аз съм последния стон от любов,
ти любовта си отнета.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados
