8 апр. 2022 г., 11:06

Ние, двете

858 1 4

Някак си трябва да го поделим, 

ти си му близкото минало,

аз съм родената в мъжкия сън,

с мен във прегръдки заспива.

Ти си във спомените през деня,

аз съм магия във мрака,

ти си цветята на пролетта,

аз пък  съм есенно  злато.

Ти си онази тревожна сълза,

дето стои неизплакана,

аз пък съм другата тежка сълза, 

късно смутила душата му.

Той ни обича и двете, нали, 

пази ни двете в сърцето,

аз съм последния стон от любов, 

ти любовта си отнета.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...